Всичките изгреви, които пазех, с дъх на кафе,
всичките залези - с аромат на канела,
бяха единствено и само за теб. А ти...

И есенният дъжд - заваля от раз,
студен и мрачен, сив и неразбран,
от радиото тихичко припява джаз,

Във залив безметежен живееха вълни,
високи, бели, изваяни и носталгични,
изведнъж се блъсваха в притихнали скали,

Ако можеш да спасиш един живот,
за него ти да носиш тежкия хомот,
спаси го - Господ във ръцете ти оставя,

Граблива хищна и зловеща птица,
родила се в гореща, адска пещ.
Облякла расото на някоя светица,