Вървиш и падаш, бездушни хора,
паваж, окъпан във сълзи и рани,
душата ти търкаля се във локви,

Нежността с тъга се вгледаше в морето,
трогателно и мило със сълзи,
а те кристални се забиваха в съцето,

Красиви утринни вълни,
разбиващи се в морски бряг,
измиваха те детските очи,